Интересното в този случай, е че Дизма спазва едно от основните правила в управлението описано от Хорас Джаксън Браун: " Ако назначиш глупави хора, от своя страна те също ще назначат глупави хора ". Свидетели сме на това в много фирми създадени през периода на прехода ни, които се провалят точно поради неспазването на този принцип. Дизма разбира своите недостатъци и липси в образовантелен аспект и се съюзява с лице много по-образовано, находчиво и в същото време зависимо от решенията му като главен директор.
Нека проследим казуса и в последствие анализираме психологическия аспект в начина на упраление на Дизма като създател и директор на Държавната банка за зърнени храни:
" Изумителните почести, които му поднасяха, наистина затвърждаваха неговото лично убеждение, че досега е подценявал своите възможности, но това ни най-малко не намаляваше предпазливостта му, защото съзнаваше, че има празнини в неговия умствен багаж, във възпитанието му, в образованието му и че не знае да се държи в обществото. Най-свободно се чувстваше с Кшепински, но и пред него се стараеше да бъде тайнствен.
Скоро се прочу като най-мълчаливият човек в Полша. Едни отдаваха това на " английския " му начин на живот, други си спомняха, че на някакъв прием у министър-председателя, когато дамите му се натрапваха да разговарят с него, той бе казал:
- Няма за какво да говоря.
Разбира се, този, който много мисли, рядко говори.
Въпреки че не се издаваше, но Дизма неведнъж изпадаше в отчаяние, защото не познаваше етикета и не разбираше много думи. Ето защо той реши да попълни запасите си от знания.
За тази цел влезе в една книжарница на Швентокшитска и купи три кинги: " Речника на чуждите думи " , " Енциклопедия " и " Bon-ton ".
Голяма помощ му оказваше главно " Bon-ton ". Тази книга му разгада тайната защо Уляницки го бе посъветвал да пусне в пощенската кутия на министър-председателя не една, а две визитни картички.
Колкото за " речника ", то Никодем редовно го използваше. Запомняше всяка дума, която не разбираше, за да потърси после тълкуването й в речника.
Енциклопедията обаче той се зае да проучва систематично. Започна да я чете от самото начало и до заминаването си успя да стигне до буква " F ". Наистина, това четиво не го увличаше, но като видя до какви бързи резултати води общуването с нея, реши да прочете всичко до края. "
Да започнем с предисторията на това как Никодем Дизма достига до поста директор на Държавната банка за зърнени храни.
Първоначално, заселвайки се в столицата пристигнал от малко градче намиращо се в дълбоката провинция, той проявява множество на брой опити да си намери някаква работа използвайки артистичните си наклонности като музикант, певец и танцьор, но така и не успява, поради посредствения му талант. Случайно вижда как един добре облечен господин изпуска покана за някакво събитие и докато притича да му я даде, господинът потегля без да разбере, че е загубил поканата си. Дизма прочита написаното и решава да се възползва от поканата като чрез нея да бъде допуснат до събитието, където, според първоначалният му план, е поне добре да си похапне. Наемайки фрак с последните си пари, той се явява и започва своето угощение, случайно обаче покрай него минава високопоставен участник, оказал се в последствие министър, и бута Дизма, така че той изпуска чинията с поставеното в нея, което очевидно ще го лиши от задоволяване на вълчият му апетит. Той се обръща към него с язвителни думи на негодувание без да дочака каквато и да е реакция, която така и не последва от страна на бутналия го. В това време висш офицер забелязва как Дизма " поставя на място " непохватния участник, който е негов политически враг и го заговаря благодарейки му за достойното поведение срещу т.нар. грубиян, провежда се кратка дискусия по между им и двамата се разделят вече като познати хора.
От своя страна този разговор е забелязан от богат селски дворянин, забогатял чрез безкрупулни сделки, но нямащ връзки с високопоставени лица от управлението на държавата. Дизма бива поканен от него, разговарят, сприятеляват се и впоследствие той подхвърля идеята за създаването на такава банка, която Дизма чрез последващите си приятелства успява да предложи на най-високо ниво. Така чрез чуждите идеи той бива предложен да основе и управлява подобна институция.
Безспорно артистичната натура и селективната находчивост на нашия герой допринасят за кариерното му израстване. Дизма печели вниманието на почти всички дами - съпруги на високопаставените личности, с които се запознава. Той дори открадва сърцето на маладата съпруга на богатия дворянин, оженва се за нея и прогонва съпруга, помогнал за първоначалното му израстване. Той е безскрупулен по пътя на своя възход, не се спира пред никакви пречки, отстранява своите съперници чрез всички възможни законни и незаконни средства. Най-главният и съществен похват, който той използва в психологически аспект е мълчанието, но не това мълчание, което означава незнание, а това, което излъчва дълбока мисъл, първоначално неразгадаема за събеседниците му. Той изслушва какво му се казва, обмисля казаното и отговаря кратко ползвайки някакъв многозначителен отговор, в повечето случаи заимстван от другаде, дори и написан на някакъв плакат. Модерното облекло, жестовете и цялостната му невербална комуникация, следствие на артистичните му наклонности значително подпомогнат кариерното му развитие, но липсата на добро образование, на владеенето на чужди езици и контактуването му с ерудирани хора оказват своето влияние. Той разбира това и в повечето случаи мълчи, когато не се досеща какво точно да отговори, тези му неумения го довеждат до мисълта да попълни своите липси чрез закупуването и ползването на трите книги.
Никодем Дизма достига дори до положението да бъде предложен да заеме поста премиер-министър, заради съществуващото в момента критично състояние на икономиката в страната. Познавайки себе си и досещайки се, че когато е на посещения извън страната ще му се наложи да говори на чужди езици той се отказва. Навсякъде се носи слухът за него, че е завършил в Англия и се очаква той да говори добре езикът. Но на събитието, където му се предлага този пост, изненадващо се появява братът на неговата нова съпруга граф Понимирски. Графът е прокуден в малка къщичка в парка на имението от бившият й съпруг под предлог - невменяемост, но той съвсем логично и искрено разкрива на всеослушание образа на Дизма, какво той представлява, как се е издигнал и посочва на всички, че не той, сам по себе си е главният действащ герой, а че имено обществото със своите интриги и двуличие е дало добра основа за появата и развитието на подобна личност.
" - На вас се смея! На вас! Елит! Ха-ха-ха… Ето разкривам ви, че вашият държавник, вашият Цинцинат, вашият Никодем Дизма е обикновен мошеник, който ви води за носа, той е хитър подлец, измамник и в същото време истински кретен! Един идиот, който и понятие си няма не само от икономика, но и от правопис. Той е простак, без елементарно възпитание и дори без лустро! Вижте неговата мутра на селяндур и просташките му маниери! Безнадежден тъпак, кръгла нула! Кълна се в честта си – не само не е бил в никакъв Оксфорд, но и не знае нито един език! Вулгарна съмнителна личност с морал на джебчия. Проклятие! Нима вие не виждате това? Аз се изразих лошо, че той ви води за носа! Не, вие, вие хората, лишени от каквито и да е било разумни критерии! На вас се смея глупаци! На вас! Тълпа!... "
